Забележителности в района:

Орлова Чука
Орлова Чука е втора сред най-дългите пещери у нас с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14°C). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение. Има гид, който развежда туристите из дебрите на пещерата, която отново е открита за посещение съвсем скоро след дълго прекъсване. Пещера Орлова чука смайва и със завидната си красота на пещерните образувания. Изключителен интерес представлява огромният, граден милиарди години Пеещ сталактон, който при почукване, отронва звуци като от музикален инструмент. Вероятно най-запомнящото се място в пещерата е „Изворчето“. Има поверие, че който отпие от водата му или просто натопи пръстите си в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание. Сталагмитите, които се редят в галериите, са млечнобели и невероятно красиви образувания.

Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Манастир св. Димитър Басарбовски
Манастирът се намира в долината на река Русенски Лом на 10 километра от град Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.
Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от XVI век. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г., където те се намират и до днес. През 1937 година в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.

Природен парк Русенски Лом
„Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом – последния десен приток на река Дунав.
На 26 февруари 1970 г. районът е обявен за народен парк с площ от 22 267 декара. Територията на народния парк се намирала по поречията на реките Баниски (Мали) Лом, Черни Лом и Бели Лом. През 1986 г. Комисията по опазването на околната среда към Министерския съвет внася предложение за прибавянето към територията на народния парк на още 27 362 декара, като по този начин територията на парка да стане 49 629 декара.
Границите на парка, които са валидни и днес, са приети през 1989 г. Територията на природния парк е 3260 хектара. През 1989 г. е изготвен и цялостен проект за стопанисването и опазването на териториите, които са включени в парка.