Село Старо Стефаново
„Тук е мястото, в което се чувстваш „отвъд чертата“и няма невъзможни неща! Затова идваме тук –в Старо Стефаново, за да създаваме нашите приказки-филми за малки и големи…“. 
Тези думи на актрисата Йоана Буковска продължават да стоят изписани върху стената на селската кръчма в Старо Стефаново - малко селце в Троянския Балкан, което не е отбелязано на повечето карти. Наричат го „селото на кинаджиите“, защото тук са снимани половин дузина филми –„Юдино желязо“(1989), „Панчо и таласъмите“(1989), „Кладенецът“(1991), сериалът „Хайка за вълци“ (2000), „Отвъд чертата“(2003), „На границата“(2014), „Моторът“(2016). Намира се встрани от пътя за Априлци, като отбивката е при съседното село - Стефаново. Макар да имат сходни имена, двете населени места се различават коренно едно от друго.
Старо Стефаново има статут на архитектурен резерват от близо 20 години, заради възрожденските къщи в селото. Около 100 от тях са обявени за паметници на културата от началото и средата на XIX век. Атмосферата тук напомня за Боженци и Жеравна, но в умалени мащаби и без техния туристопоток. Предполага се, че селището е възникнало в XV век, след като турците завладяват крепостта на днешния Ловеч и обитателите й се изселват към планината. За първи път селото се споменава под името Исвоте в летописи на Никополския санджак (1515 г.).  Подобно на много други села, разположени край планинските проходи, Старо Стефаново е имало особен статут по време на османското владичество. Жителите му снабдявали с храна и провизии турските войници, които охранявали проходите. В замяна получавали административни привилегии и по-ниски данъци. Освен това турците нямали право да влизат на коне в селото. Те били длъжни да вървят пеша, водейки животните за юздите. Знаете ли, че Чеквата на селото, носеща името „Рождество на Пресвета Богородица“, е построена през 1864 г. Тя е двукуполна, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Градежът е дело на прочутия тревненски дюлгерин Уста Генчо Кънчев - един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Другите интересни обекти в селото са 1300-годишното дърво цер, селската чешма (1830) и Поповото мостче (1824). Освен с уникалните си възрожденски къщи, повечето от които са паметници на културата, селото е забележително и с красиви водопади, за които малцина са чували. Именно те са
причината да изберете пролетта за идване тук. Първият от водопадите е особено впечатляващ, заради
особената стъпаловидна структура на скалите. Те са нагънати по вертикала, като по този начин се образуват десетки малки прагчета, по които се стича водата.  Получава се естествена водна каскада, която е много впечатляваща и може да се види само през пролетта, когато реката е пълноводна. На 5 минути
от него има още един внушителен водопад, който е по-висок, но не толкова красив. И за да допълните идиличната картина можете да отседнете в прекрасния комплекс „ДЕДОВИТЕ КЪЩИ“. В него можете да прекарате един наистина романтичен уикенд, далеч от шума на града и по-близо до природата.