Съвмести проекти “Тъмна стая” от Георги Тенев.
Постановка: Георги Тенев.
Втори режисьор: Мирослава Гоговска.
Участват: Весела Бабинова, Явор Бахаров.

С този проект ние се върнахме при източниците на философията сфумато. Работихме много дълго, изтощително и разточително много.
Като автор на пиесата и на сценичното решение, аз опитах и успях да увлека в това двамата актьори, Весела Бабинова и Явор Бахаров. (Г. Тенев)

"Тъмна стая" е един процес, който премина през законите на откривателството, когато знаеш, че не всичко знаеш и само тогава можеш нещо наистина да научиш - за себе си, за героя си, за пиесата. И за професията. Спектакълът "Тъмна стая" ще бъде финална точка на един път, в който авторството беше норма, а не репертоарната логика. Театър, подчинен на репетицията. Тя е основното място, сърцето на театралния процес. Минаха месеци, в които не преследвахме някакъв резултат и готово бъдещо представление, а имахме творчески съавторски път по посока на намерението. Текстът не като диктовка, която актьорите трябва с глас и тяло да препишат, а като отправна точка за пътешествие.
Неслучайно сред най-важните съюзници в този процес стана Мирослава Гоговска, която е актриса и педагог, преминала школата на „Сфумато“. Мира задълбочено познава както методологията на лабораторния театър, така и етиката на театралния процес, в който най-важна част е не премиерата, а репетицията. Такива лабораторни опити не можем да си позволяваме често, но са задължителни за всеки, които смята, че се занимава с изкуството си задълбочено. Гласовете от студиото за озвучаване на филми. Дузина персонажи. Една загадъчна „тъмна стая“, която прилича на медицинска кутия за запазване от вредните въздействия вън. Няколко двойки мъже и жени, които поставят на изпитание любовта си. Едно звукоизолирано помещение, толкова удобно за правене на любов, но в което само няма легло...

Тъмната стая ни очаква - дори да не знаем, че сме вече в нея.
"Законът за запазване на спомените все още действа, ежедневието е гора, в която ние се движим по самотни пътеки, отбягваме срещи, търсим самота. Търсим проходи през празното, търсим смърт между дърветата, ужасява ни натъкването на чужд живот. Но все някога ни се случва среща, засичаме се: пресичания, разминавания, някой бута колело, друг разхожда куче, физкултурници, любители на тичането, маниаци.
Светът е изтъкан от нелеп и артистичен глад, всички претендират да са актьори в централни роли, никой не вижда черното куче, неприятелят-враг, най-важното, фокусиращата точка, която преминава съвсем близо, в периферията на нещата и измества с гравитацията си основата под краката ти.“