Пантомимата няма граници, на първо място що се касае до езика. Това е изкуство за целия сват, една и съща пантомима може да бъде изиграна по цялото земно кълбо и всички ще я разберат. Няма граници на въображението, като в света на приказките. Пантомимата е приказно изкуство. Мимът може да изиграе всичко - дървото, вятъра, птицата, отваряща се врата, пътен знак, слънцето. Един мим може да изиграе новородено бебе и докато се обърне вече да е възрастен човек. Всичко, всичко, за което може човек да се сети. Пантомимата не ограничава откъм време и пространство. Мимът има своя машина на времето, своето тяло и своето въображение. Може да преплува през реки, морета, океани, да играе в паралелни светове и пространства, да прескочи до Африка и след секунди вече да е на Северния полюс. Само с няколко пантомимни техники и много въображение. Тя не се влияе от драматургичен текст, не трябва да се придържаме към такъв. Развива творческото мислене на хората, които се занимават с нея. Мимът сам пише своя сценарий. Тя е движение, здраве. Тялото винаги е в добра форма и кондиция. Развива движенческата култура на тялото. Координация. Стойката, походката. Това е синтез между актьорско майсторство, танци, сценичен бой, комедия дел арте и много други направления.