Повече за стаята:
Вечер, докато скучаеш и чакаш да стане време, за да отидеш на работа, прещракваш каналите на телевизора и няма как да не ти направят впечатление извънредните новини. В началото не си особено заинтересован, но изведнъж нещо привлича вниманието ти. Убит е уредникът на музея, в който работиш - твоят дългогодишен приятел Д-р Стюарт. Веднага те обзема натрапчиво чувство на притеснение, което започва да се надига в гърдите ти. Дали беше вярно? Човекът, когото толкова обичаш и уважаваш, беше убит? Човекът, от когото си научил толкова много и с който си прекарал безброй вечери в разговори по време на нощните ти смени. От целия репортаж в главата ти се забиват само няколко неща - убийство... главният уредник на музея... вече дори не слушаш, просто гледаш празно в екрана. За момент в съзнанието ти се прокрадва виновната мисъл, че докато си спал кротко на дивана в дневната, един от най-близките ти приятели е бил убит и ти не си могъл да му помогнеш. Прогонваш бързо гузното чувство и в същия момент погледът ти се спира върху телефона. В цялата трагедия съвсем беше забравил за него. Вниманието ти е привлечено от мигащата лампичка за оставени съобщения. Чувството на притеснение мигновено те сковава отново - имаш 4 пропуснати повиквания от Д-р Стюарт. Всички са отпреди около час и тридесет минути. "Може би точно преди да бъде убит?" - помисляш си. Чувството на тъга е изместено от любопитство - защо ли Д-р Стюарт те е търсил непосредствено преди злощастния момент? Забелязваш, че имаш оставено съобщение на телефонния секретар и с нетърпение го пускаш. В слушалката се чува изплашеният глас на твоя приятел: "Обаждам ти се от вкъщи. С мен е свършено… нямам много време, затова слушай внимателно. Кристалът… всичко е заради него" - освен гласа на Д-р Стюарт се чува силно блъскане по врата и приглушени викове. "Дори не успях да разгадая цялата истина.. бях почти накрая, но те стигнаха до мен.. знаех, че това ще се случи, просто мислех че имам повече време.. всичко е в моя кабинет.. трябва да отидеш там веднага. Досега не бях споделил с теб, защото е опасно и не исках да те забърквам в неприятности, но вече нямам избор и ти си единственият, който може да се справи! Всичко е добре скрито със серия от загадки, с които само ти може да се справиш, но ще успееш. Знам че можеш, всичко е там!" Адреналинът бучи в главата ти. От притеснението и тъгата не е останал и помен. След по-малко от петнадесет минути си в музея. Знаеш обаче, че не разполагаш с много време, тъй като офисът на доктора е следващото място, където убийците биха отишли. Натискаш дръжката и вратата се отваря - отключено е. "Най- добрите скривалища са най-лесно достъпните" обичаше да казва д-р Стюарт. РАЗПОЛАГАШ С 60 МИНУТИ, за да откриеш кристала и да се махнеш оттам.