Още през 19. век в Русе започват да се формират временни оперни, хорови и симфонични трупи, резултат от сериозния досег с Европейската музикална култура, която достига до Русе през река Дунав. Играят се спектакли и фрагменти от различни заглавия с участието на различни хорови формации и инструментални състави, като някои от тях показват силни амбиции за създаване на сериозно оперно изкуство, като „Танхойзер“от Вагнер (1901), „Ернани“от Верди (1904), „Фауст“от Гуно (1910) и т.н.

Първата сериозна и постоянна структура, която изпълнява оперна музика е създаденото през 1891 година от А. Паунов и П. Трифонов Музикално Дружество „Лира“. По-късно в града се формират различни частни музикални и оперни трупи, които с различен успех представят известни заглавия от световната оперна литература и успяват да събудят трайно интереса на русенци към оперния театър.

В резултат на набиращия все по-голяма популярност оперен жанр, през 1919 година се създава и Оперна Дружба - институцията, която след различни трансформации днес познаваме като Държавна опера - Русе. Диригенти на състава са Димитър Иванов и Йордан Минков, а за сценичното присъствие помага изключително много Бачо Киро. Първата премиера е на 23. Април 1919 –операта „Камен и Цена“от Иван Иванов.

В първите години се играят десетки спектакли от български композитори (много от които са забравени днес), като „Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев и „Гергана“от Маестро Георги Атанасов –заглавие, което поради интереса към него се поставя няколко пъти в периода 1929-1947, но също така се поставят и различни оперети, като „Корневилските камбани“, „Царският пуяк“, „Силен като турчин“и други.

Поради осъзнаването на факта, че сериозна оперна дейност много трудно може да се осъществява само с частни средства (поради което през годините Оперна Дружба няколко пъти е трябвало да спира дейността си), както в резултат на новата държавна политика след 1945 г., през 1949 година Оперна Дружба - Русе бива одържавена и трансформирана в „Народна опера - Русе“. Първата премиера на вече държавната опера е „Травиата“от Верди - на 27. Ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и режисьор Драган Кърджиев оставя трайни следи в развитието на театъра.

В първите си години като държавна институция, Русенска опера съществува под общо административно ръководство с Русенския театър и се помещава в Доходното здание. През 1952 година, след изключително успешно представяне година по-рано на прегледа на оперните театри в София с „Дон Паскуале“от Доницети, операта вече е напълно самостоятелна административна единица и нейн първи директор като такава е Георги Чендов.

До 1954 година, главните диригенти на Русенска филхармония (Константин Илиев, Добрин Петков, Руслан Райчев) са били и диригенти на Русенска опера, от сезон 1954-1955, Русенска опера получава и своя първи главен диригент –Ромео Райчев. През следващите десетилетия със състава работят такива български музиканти като диригентите Борис Хинчев, Михаел Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Милен Начев, Георги Димитров, Найден Тодоров;режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков, Огнян Драганов;хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмед Мехмедов, Силвия Томова;сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови;хормайсторите Атанас Димитров,Томина Сидова, Христо Стоев и Стелиана Димитрова.

Сезон 1955-1956 е един от възловите моменти в историята на Русенска опера. През 1955 година Русенска опера изнася свой сезон в град София със заглавията „Ловци на бисери“, „Селска чест“, Риголето“, „Отвличане от Сарая“и „Съперници“. Същата година е изграден и новият дом на операта –превърналата се в емблема на град Русе сграда, където Държавна опера - Русе се помещава и до днес. Първата премиера в новата Опера е на 5. Февруари 1956 година –оперета „Евгений Онегин“от Чайковски.

През 1958 година Русенска опера започва, продължило с десетилетия сътрудничество с Националната опера на Румъния в Букурещ, а година по-късно започва и тясно сътрудничество със Съюза на композиторите в Москва, в резултат на което в Русе се изпълняват поредица заглавия на руски и съветски композитори (Прокофиев, Хренников, Стравински, Шостакович), повечето от които –за първи път в България. Своеобразен връх в тази съвместна дейност е и премиерата през 1965 година на създадената специално за Русе версия на операта „Катерина Измайлова“от Дмитрий Шостакович. Самият Шостакович взима дейно участие в подготовката на спектакъла и работи в тясно сътрудничество с диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. В резултат и като благодарност за съвместната работа на Шостакович с Русенска опера и Русенска филхармония, композиторът става почетен гражданин на град Русе.

Русенска опера работи активно и за популяризирането на българското оперно творчество. Опери като Цар Калоян от П.Владигеров, Янините девет братя от Л. Пипков, Йоанис Рекс и Мария Десислава от П. Хаджиев, Еленово царство от К. Илиев, Синята птица от С. Пиронков или балети като Козият рог от Кр. Кюркчийски и Нестинарка от М. Големинов са само някои от поредицата български заглавия в репертоара на трупата през годините.

През 50-те и 60-те години на 20 век, едно забележително трио добива голяма национална и международна известност и предизвиква голямо обществено признание за Русенска опера - това са трима от най-изтъкнатите солисти в нейната история –Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. През 2011 година до сградата на Операта е открит барелеф посветен на тях - „Звездната тройка“. Освен Тройката, измежду забележителните български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет са: Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, Ана Ангелова, Анастас Анастасов, Стефан Димитров, Мария Венцеславова, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, Галя Горчева, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов.

Със своя интензивен творчески живот Русенска опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти като Елена Николай, Христо Бръмбаров, Тодор Назаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Дарина Такова, Алиса Зиновиева, Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Ава Купър, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Йорг Шнайдер, Марио Маланини, Марсио Джоси, Лео Нучи, Йоханес Мартин Кренцле, Октав Енигареску, Помпей Хъръщяну;диригенти и режисьори от ранга на Уде Нисен, Марк Ермлер, Рихард Гласуп, Конрад Лайтнер, Йон Рънзеску, Наталия Сац, Манфред Щраубе, Джан Джаноти, Урсула Хорнер, Матиас Фогт;хореографи като Джанкарло Вантаджио, Витаутас Гривицкас, Виктор Власе, Антал Фодор, Ален Бернард.

Богатият творчески потенциал на отделните състави - оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското и световно оперно изкуство превръщат Русенска опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България. Репертоарът на театъра има широк стилистичен и жанров диапазон. В него, през годините, освен традиционните творби от световната оперна и балетна класика присъстват голям брой съвременни български и чужди заглавия, поставени за пръв път в България.

Русенската опера притежава записи в златния фонд на БНР и БНТ. Има множество участия в международни фестивали в България и зад граница - Швейцария, Австрия, германия, Франция, Италия и др. С огромен успех преминават и гастролите в Румъния, Гърция, Украйна, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Португалия.

• 5 оценки
• 4 коментара