С какво се занимава и какво представлява логопедията?

Логопедията е интердисциолинарна наука, която изисква задълбочени познания от различни направления – физиология, неврология, лингвистика, аудиология, фониатрия, педагогика и др. Логопедичната диагностика е точна наука, която използва разнообразен инструментариум при изследване на пациентите – анамнеза, логопедичен статус, невропсихологично обследване, психологическа оценка на когнитивните процеси, инструментални методи (аудиометрия, ЕЕГ, ЯМР, скенер и др.), чрез които се събира ценна информация както за установяване на симптома, така и при разсъжденията, водещи до окончателната диагноза. Най-широко разпространено и известно е, че логопедът се занимава с артикулационни нарушения и заекване, както при деца, така и при възрастни. Освен горепосоченото, работата на логопеда е да терапевтира диагнози, синдроми и нарушения като дисфазия на развитието; аутизъм; синдром на Даун; специфични езикови нарушения; дислексия; умствена изостаналост; лица с детска церебрална парализа (дизартрия); лица с афазия (при възрастни-след инсултни състояния); ринолалия; акалкулия; обучителни затруднения; диспраксия/апраксия; агнозия; клътъринг и др. При всички диагнози се препоръчва възможно най-ранно диагностициране и терапевтиране, тогава когато всичко става по-бързо и лесно. При възрастния индивид вече работи защитен механизъм, травми от симптоматиката, която е повлияла на самочувствието и начина на живот, комуникацията, себеусещането. Дори така широко разпространените артикулационни нарушения сред деца възрастни, могат сериозно да дадат отражение на процесите четене и писане в училищна възраст, а оттам и върху развитието на човека.