Зъбният камък е отлагане, което се формира върху повърхностите на зъбите и гингивалната (привенечната) граница. Според локализацията си се дели на:
- надвенечен (супрагингивален);
- подвенечен (субгингивален).

Надвенечният зъбен камък се наблюдава по клиничната корона на зъбите, около венечния ръб. Цветът му е различен - от светложълт до тъмнокафяв. По-тъмен е при пушачите и когато е налице от по-дълго време. Той е с по-мека консистенция и по-лесно се почиства от подвенечния. Най-много и най-рано надвенечният зъбен камък се отлага в областите около отворите на слюнчените жлези, вътрешните (от към езика) повърхности на долните предни зъби и върху външните повърхности на на горните 1-ви и 2-ри кътници и задните повърхности на последните кътници.

Подвенечният зъбен камък се отлага в посока към костта съответно под венеца или в пародонтален джоб при вече съществуващо възпаление. Подвенечният зъбен камък се открива трудно дори при клиничен преглед. Той е разположен дълбоко във венечния джоб, има серумен произход и почистването му е доста трудно. Подвенечният зъбен камък е по-твърд от надвенечния, тъмно оцветени е плътно прикрепен към зъбната повърхност. По същество зъбният камък представлява минерализирана зъбна плака. Неорганичната част е съставена предимно от калциеви и фосфатни соли, по-малко магнезиеви и микроелементи. Присъства и органична част, съдържаща десквамирани епителни клетки, левкоцити, хранителни остатъци и различни микроорганизми. Съставът на органичната материя съответства на този на зъбната плака. Зъбният камък има по-малка твърдост от емайла на зъбите. Зъбният камък има порьозна структура, подобна на кост, емайл или дентин. Минералните съставки на надвенечния зъбен камък идват предимно от слюнката, а на подвенечния - от солите на серума.

Самият зъбен камък не е токсичен. Но неговата грапава повърхност е идеално място за задържане на микроби, а порьозната му структура го прави резервоар за бактериални токсини и антигени, които действат в допълнение към смущенията, които предизвиквана местата на прикрепване на епитела към зъба и механичното дразнене. Той е постоянен източник на възпаления и гингивити, предизвикващи резорбция (разрушаване) на алвеоларната кост и последваща загуба на зъбите. От друга страна възпалението създава условия за натрупване на още зъбен камък, който в последствие още повече засилва възпалението. Създава се порочен кръг. В процеса на формиране на зъбния камък започва да се нaблюдава бяло или жълтеникаво оцветяване, което може да премине до черно под действието на някои външни агенти. Получават се грозни и нежелани формирования и от естетична гледна точкаЗъбният камък не може да бъде отстранен с четка и паста, а само от стоматолог.