Съжалявате ли, че останахте да творите в България?
Аз не творя, а бачкам. България е в Европа. Ако не аз, то представленията ми пътуват из нея.
А успяхме ли да станем европейци?
Питайте европейците! Иначе нашите оркестри свирят химна на Европа великолепно. Но за „пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци“ е много трудно да станат каквото и да било друго.
Позволявате ли на някого да ви критикува?
Критика с позволение, каква критика е.
Най-честите ви грешки?
На всяка моя премиера ще ги видите. А те са, че пускам премиерата преди да съм завършил представлението.
С какво е уникален вашият стил на работа?
Че пиша сценария по време на репетициите, съобразявам се с даденостите на актьора и с предложенията му.
Чувствате ли се успял?
Не това е целта ми.
Когато не сте доволен от нещо, как демонстрирате отношението си?
С хумор, а когато не успея – с изстъпление. Опитвал съм се да се обиждам, но не се получава.
Кога решихте да си пуснете брада?
Аз се развивах по-бавно от съучениците си, брадата се появи по-късно. В началото я махах старателно, исках да си удължа детството, но после ме домързя да се бръсна, а и момичетата престанаха да ме вземат за дете.
Казвате, че цел на спектаклите ви е да дразните съсловието? Защо?
Невъзпитано е да дразниш старец, грозно е да дразниш луд, лошо е да дразниш куче, опасно е да дразниш тигър и тъпак, а да дразниш театрално съсловие, е необходимо. То е твърде кротко /за творчеството му става въпрос/.
В провокацията ли се крие успехът на едно представление?
В провокацията се крие по-скоро неуспех. Провокацията винаги е насочена към единици.
А как се чувства един творец, когато е неразбран?
За такъв ли ме смятате? Благодаря. И „неразбран“, и „творец“ са комплименти у нас.
Казвали сте, че не харесвате това, което вършите. Щото, ако сте го харесвали, сте щели да спрете да го правите… Какво имате предвид?
Точно същото.
Какво трябва да се промени, за да се оправи културата?
Бюджетът за култура и образование. Сложете три удивителни, моля!

Аз обичам, ти обичаш, тя обича Кой съм аз? Кой си ти? Коя е тя? Кои са всички и за какво става въпрос? Те са трима най-добри приятели, влюбени в една жена цели 30 години. Не става въпрос за триъгълник, а за четириъгълник - любовен и приятелски едновременно. А тя коя е? Кого от тях обича? Изобщо обича ли някого или просто майсторски „жонглира“ с всичките? Може ли една жена да се влюбва често, но всеки път за първи път? Няма единствена любов! Всяка любов е единствена! Няма нищо по-сложно! Няма нищо по-просто! Всички са италианци. Аз обичам, ти обичаш, тя обича… ли? В тези 30 години, в продължение на които се развива действието, не става въпрос само за любов, а и за излъгани надежди, неосъществени мечти, пропаднали намерения. Това не пречи на комедията да се прокрадва във всеки един детайл от случващото се. Сюжетът е провокиран от филма на Еторе Скола „Обичахме се толкова много“. В него участват изключителните Клаудия Кардинале, Нино Манфреди, Виторио Гасман, Алдо Фабрици и Стефано Сата Флорес. Артистите в нашето представление не им отстъпват по нищо.
Теди Москов - Награда "Златен кукерикон" за режисура на Теди Москов за спектакъла "Аз обичам, ти обичаш, тя обича".