Съвместни проекти “Срещу течението на Хъдсън”
с участието на възпитаници на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”по текстове на Дж. Д. Селинджър и Тенеси Уилямс.
Режисьори: Борис Кръстев и Боян Крачолов .
Худ. ръководител: проф. Иван Добчев.
Участват: Биляна Георгиева, Петър Дочев, Деян Георгиев, Ивайло Ангелов, Иван Николов, Тодор Дончев, Димитър Крумов, Каталин Старейшинска.

Съвременният Човек като че ли е зациклил някъде.
Заседнал е в някакво Вселенско задръстване. 
И ни напред, ни назад.
А сякаш не го осъзнава.
Продължава да върши едно и също, да повтаря всичко, правено досега, отново, и отново, и отново, и отново, и пак, и пак, и пак...
Но когато дойде мигът на просветление, когато Човекът се огледа и разбере къде се намира, когато проумее, че така повече не може и не трябва да се продължава, защото не се стига доникъде, защото тази рутина е вече изхабена, изтъркана, протрита от прекомерна употреба, започва да си задава един въпрос.
А сега накъде?
В нашите версии върху текстовете на Джеръм Селинджър и Тенеси Уилямс ние питаме именно това.
А сега накъде?
Трябва ли да се срути целия досегашен свят, трябва ли да се изгори, или всъщност може да се поправи, дали чрез някаква ревизия, дали чрез някакво волево усилие да продължиш да съществуваш в него, и всъщност какви хора са нужни на това време? Какви хора успяват да се оправят в него?
„Векът е разглобен”, е казал Хамлет. 
И оттогава все си го повтаря...