Делтапланът е безмоторен летателен апарат от семейството на планерите.

Наименованието „делтаплан“ се е наложило поради приликата на апарата с гръцката буква „делта“ (Δ). С такова име е известен в Русия (дельтаплан), във Франция (deltaplane) и в Италия (deltaplano). В България за този летателен уред още е популярно названието делтапланер.След сериозна работа по проучване полета на птиците, Ото Лилиентал (Otto Lilienthal) създава успешни модели на балансирани планери от 1891 година до гибелта си през 1896 година. Той е обосновал теоретично профила на крилото на планера и управлението му. Практически днес делтапланеристите използват същите принципи за излитане, управление по време на полет и кацане.

През 1951 година Ф. М. Рогало (Francis Melvin Rogallo) е патентовал триъгълна конструкция на гъвкаво крило с името „параглайдер“. Гъвкавото крило е една модерна форма на хвърчило, като на основата на „делта“ безформен парашут, конструкцията позволява пилота винаги да е разположен под летящото хвърчило. Създаденото леко крило има ниска скорост на снижаване, добра управляемост и това го налага като апарат за масов въздушен спорт. Спортуването в англосаксонския свят е наречено sky surfing, а в България е прието понятието делтапланеризъм. Първият полет с делтаплан с монтиран маломощен двигател с вътрешно горене с въздушен винт е осъществен през 1974 година в Стокхолм, Швеция.

Комбинацията от делтаплан с гондола и малък двигател е наречена мотоделтаплан (или мотоделтапланер). Ниската скорост на движение, липсата на специални летища, простотата на управление правят този апарат особено универсален. Използва се за направа на аерофотоснимки, авиотуризъм, въздушни патраули, селскостопанска обработка на маломерни парчета земя, пренасяне поща в труднодостъпни райони и дори има разработки за използване във военното дело.