СПАНАК С КАРТОФИ
комедия от Золтан Егреши
Постановка: Богдан Петканин
С участието на: Захари Бахаров, Юлиян Вергов и Владо Карамазов

Със сигурност тези от бранша ще са засегнати от откровено разголения образ, но затова пък ние –зрителите от стадионите, кимаме утвърдително с глава и само затвърждаваме хаотичните си мисли по техен адрес. “Пак ли те плюха?”е лайтмотивната реплика, която вече не предизвиква даже негодуванието им. Така както фалшивите и пропуснатите засади, червените и жълтите картони на килограм, отмяната на голове и дузпи.
Тримата идеални като телосложение актьори (дават ни възможности да ги огледаме) с всички данни за добри спортисти, се вписват достоверно и в манталитета, а и с езика на героите си. Кариеристът (Юлиян Вергов) с прякор Тънкоустия, засега главен съдия, простак с фасон и девиз “трябва да ми помогнете”(да стана майстор на свирката), защото ФИФА е заветната му мечта. Всичко му е барнато - зелените лещи, лачените обувки, захарин вместо проста захар, шаблонните изрази на няколко езика за парлама, задължителните черни очила, даже позата в тичането по игрището. Само дето професионализмът му липсва. Лицемерът (Владо Карамазов) с прякор Сапуна, подляр по душа със самочувствие на прецакан за главен от неговия съекипник, дава всичко от себе си да го сгромоляса в решителния мач. Всъщност е житейски аутсайдер, който почти напълно се слива с мизерния интериор на съблекалнята: няколко просто сковани пейки, сгъваема масичка, опушена стена без радиатор. Махмурлията (Захари Бахаров) с прякор Артиста е творецът в тричленката - “Отиде си. Отиде. Напразно чаках да се върнеш всеки ден. Тая черна нощ ще трае вечно в мен”. Светъл, макар и неизтрезняващ лъч, с остра зависимост от чувствата, които го обземат изневиделица, напират отвътре и трябва да бъдат излети на хартия: докато бяга към тъч линията, в съблекалнята, непосредствено преди мача, или ей така, докато си държи бутилката. И има ли значение дали ще изядат пердаха от феновете, освиркани заради лошо съдийствания мач, след като единственото, което ги сплотява, е страданието по напусналата ги обща изгора - изначалната муза на поета? - "Напусна ме жената. Заради нея ме боли главата”. Пиесата е смешна досущ като словоплетството. И само толкова. Остров за забавление сред тежкия репертоар на тримата актьори от Народния театър.