Програма:

ДЕН 1:
8:00ч. отпътуване от Пловдив. 10:00ч отпътуване от София.
Проломът започва от Софийското поле и завършва след пресичането на Предбалкана около град Червен бряг. Същинската и безспорно – най-красивата част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Още в началото на дефилето започват резките стеснения на долината с ясно очертани меандри. Наклонът на долинните склонове е ту полегат, ту стръмен, ту недостъпен. После идва приказната част край гарите Церово и Лакатник, където величието на пейзажа се подчертава от скалния амфитеатър. При Черепиш реката се провира през долина с подчертан каньоновиден характер, с издигащи се отстрани каменни стени от млечнобели варовици. След няколко километра се разкрива пленителната гледка на Ритлите, които очертават границата между главната Старопланинска верига и по-спокойните гънки на Предбалкана.
Още от “входната врата” преди да навлезем в пролома, ще посетим известните Кътински пирамиди и Кътинският манастир, край село Кътина. Пирамидите са интересен природен феномен с впечатляващите форми образували се вследствие на ерозия на делувиални почви, свлечени от планината в продължение на милиони години. По маршрута ни след село Кътина през първите 15 км. на пролома се редят къщите и вилите на пръснатите селища Владо Тричков, Реброво, Луково, Томпсън и се достига до „най-сладкият” център на Искърското дефиле град Своге. От Своге ще предприемем много кратко отклонение от дефилето, за да не пропуснем водопад Добравишка скакля в село Брезе. Водопада пopaди oтлaгaниятa, нa мecтa изглeждa ĸaтo paзтoпeнo злaтo.
След това ще се върнем по пролома, където следват Церово, Гара Бов и Гара Лакатник. По тези места ще навлезем в един чуден, фантастичен свят. Скалните отвеси, най-вече по левия бряг на Искъра, ще стават все по-внушителни, като достигат своя апогей при Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. По тях е направил своите първи крачки родният алпинизъм.
В скалите е кацнал алпийският заслон “Орлово гнездо”, построен през 1938 г. с много любов от членове на някогашния Български алпийски клуб. Непосредствено под него е прочутата Алпийска поляна , до която ще се качим, известната многоетажна пещера Темната дупка, в която ще надникнем както и карстовият извор Житолюб.
В село Церово ще се срещнем със Скалният феномен Джуглата, едно впечетляващо скално образование с височина 18 метра и причудлива форма, която напомня човешка глава, представляващо наложени един върху друг хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър.
А в Гара Бов ще спрем за първата си голяма почивка по двуневният ни маршрут, за да може на следващата сутрин пълноценно да се насладим през очите на съвременика на всичко, което някога е пленило патриарха на българската литература Иван Вазов и го е накарало да напише едни от най-добрите си произведения.

ДЕН 2:
След закуска ще преминем през Вазова екопътека и ще стигнем до Водопад Скакля, място многократно посещавано от Иван Вазов. Тук той написва известните си произведения "Из мала Стара планина"и "Дядо Йоцо гледа". Това е и причината да тръгнем от Вазовата къща в махала Кошущица, да прекосим р. Искър, и спирайки за почивка край водопад Скакля да завършим разходката си при надвесения над Искъра - Злио камик. Нито пътеките, нито водопадите, още по-малко маршрута ни обаче в района на Гара Бов свършват тук.
Разходка ни сред живописни терени, мосчета, скални образувания и каскадни водопади ще продължи по Туристическа пътека „Под камико” и ще ни заведе до Водопада със същото име.
След Гара Бов по пролома следват спирка село Оплетня, спирка Пролет, Елисейна. Долинните склонове стават по-меки и спокойни, но пейзажът е все така пленителен. От Елисейна ще стигнем до уникалния манастир “Седемте престола”, скътан в пазвите на стария Балкан, върху десния бряг на живописната река Габровница. Построен е през XI век от брата на Петър Делян – княз Георги-Гаврил и докато се разхождаме из манастира ще ви разкажа за легендите предавани за манастира, както и кое е произведението, което Иван Вазов е написал в него.
Ще обядваме по-късно в Комплекс „Дядо Йоцо гледа”, където застанали до пет метровата скулптора на вазовия герой дядо Йоцо ще наблюдаваме от високо онази нишка, която ще продължим да следваме в посока Карлуково. Няма да пропуснем да разгледаме и Хълмът с дървените фигури и да се порадваме на майсторлъка на неговите създатели.
След Зверино реката отново е притисната от белите варовици и приказни меандри. На повечето места водата опира в самите скали, затова шосето и жп линията често се провират през различни по дължина тунели. На десния бряг преди Лютиброд, се намира историческият Черепишки манастир. Страшна е легендата за началото на този манастир, притулен под скалите и притиснат до реката, но ще я чуете в момента, в който манастира влезе в обсега на полезрението ви. Ще ви кажа само, че легендата се потвърждава от някои местни наименования като Шишманови дупки, Шишманец и др. В книжовните паметници, останали от този манастир, е и още нещо, което свързва манастира с Атон и Патриарх Евтимий. При самия изход на същинската част на пролома, преди село Лютиброд, като последен внушителен декор, се изправят Ритлите. Те са едни от най-интересните природни феномени из пролома. Четири своеобразни успоредни каменни стени се издигат от двете страни на реката наречени така, защото хората ги оприличяват като ритли на волска кола. Бизо до тях е и историческият Рашов дол. В началото на юни 1876 г. тук са убити 12 Ботеви четници, водени от Георги Апостолов. След Лютиброд проломът се разширява и навлиза в предбалканската си част изгубвайки от своята внушителност.
Предстои ни късно завръщане в Пловдив посетили още едно парченце от пъзела наречен Невероятно красивата България.