КЛАСИКАТА СРЕЩА QUEEN

С участието на Русенска филхармония, Рок банда със солист Теодор Койчинов, под диригентството на виенския възпитаник Димитър Косев.

Изключителни емоции очакват меломаните във Варна на 2 септември от 20.30 часа - на сцената в Летния театър ще гръмнат гениалните парчета на „Куин“. Русенска филхармония и рок банда със солист Теодор Койчинов под диригентството на виенския възпитаник Димитър Косев ще изпълнят Bohemian rhapsody, The show must go on, Who wants to live forever, We are the champions, I want to break free, Crazy little thing called love, Somebody to love, We will rock you, Love of my life“. Оркестрацията на песните и аранжиментите са на Пламен Проданов и Свилен Димитров. За легендарната „Барселона“, за която феноменалният Фреди Меркюри направи дует с Монсерат Кабайе, глас ще извисят Теодор и сопраното от русенската опера Владислава Гарвалова. „Барселона“ някога рестартира модата на този тип партньорства - през 90-те последва истински взрив от подобни тандеми. Тъкмо за проекта „Класиката среща „Куин“ известният диригент, композитор и джаз пианист Любомир Денев е написал рок симфонията „Queen’s hits“, която тогава ще отбележи световната си премиера. На следващия ден, 22 юли, цялото шоу гостува в Плевен - концертът е от 20 часа в Парка на Историческия музей. „Идеята да се разработят най-популярните песни на култовата група е на шефа на русенската опера - маестро Найден Тодоров. Захванах се за работата с ентусиазъм, подобен на този, с който преди години написах „Битълс“-сюитата за Софийска филхармония. Но този път реших да се възползвам от поръчката, за да създам мащабно произведение. Използвах 10 песни, които разпределих в тричастен цикъл: в първата част са темите на Somebody to love, Radio Ga-ga, We are the champions, We will rock you. За втората избрах балади и по-бавни песни като The Show must go on, I want it all, Save me, Friends will be friends. Третата третира „Бохемска рапсодия“. На финала като апотеоз на любовта е Who wants to live forever. Трудността на задачата за мен като автор бе в намирането на хармония между популярната звучност и по-съвременните изразни средства, както и в съчетаването на два силно различаващи се жанра - поп музиката и симфонията. Трябваше да търся път, който ги свързва по естествен и убедителен начин. Самите песни трябваше да са разпознаваеми от публиката, но авторски претворени и „симфонизирани“ от мен. Включването на ритъм секция в оркестровия състав (барабани, соло китара, бас китара и пиано) спомага в тази посока.